ХОФМАНОВИ РАЗКАЗИ“ - ЕДИН ПРЕКРАСЕН ОПЕРЕН ФАНТАЗЪМ ЗА ИЗКУСТВОТОХофманови разкази

 

„ ХОФМАНОВИ РАЗКАЗИ “ - ЕДИН ПРЕКРАСЕН ОПЕРЕН ФАНТАЗЪМ ЗА ИЗКУСТВОТО

" Хофманови разкази " - оперна премиера довечера на лятна варнеска сцена 

Създадена на Сряда, 07 Юли 2021 09:07

25 ГОДИНИ СЦЕНИЧНА ДЕЙНОСТ НА БРИЛЯНТНИЯ ТЕНОР ИВАН МОМИРОВ

14 юли, 21.00 – Премиера на Опера в Летния спектакъл и ММФ „ Варненско лято “ 2021

14 юли, Националният празник на Франция, е премиерната дата за операта „ Хофманови разкази “ от френския композитор Жак Офенбах, втора режисура в историята на Варненската опера след тази от 1968 година В тази класическа творба, елегантно комбиниране от най-хубавите страни на френската лирична опера с немската сантиментална опера, композиторът се изявява като проницателен откривател на човешката психика и креативните пориви на актьора. Взел мотив от пиесата на Жул Барбие и Мишел Каре „ Фантастичните разкази на Хофман “, Офенбах се въодушевява от усета към фантастичното и мистичното у немския публицист, композитор, диригент, музикален критик и художник Е. Т. А. Хофман.

В операта Хофман е първообраз на основния воин със същото име - поетът Хофман, който в една радостна нощ с другари споделя три невероятни истории, случили се може би единствено в неговото въображение. Любовта към Олимпия – механичната кукла, която единствено в неговите очи е жив човек, срещата с куртизанката Жулиета и трагичната развръзка с оперната певица Антония, която не трябва да пее, илюстрират многоликите превъплъщения на човешката фикция. Оттам евентуално и на действително съществуващата актриса Стела, която до момента в който тече действието на „ Хофманови разкази “, играе някъде другаде в операта „ Дон Жуан “....

„ Хофманови разкази “ е един прелестен оперен фантазъм за изкуството, в което действителното и нереалното се преплитат, с цел да провокират разнисъл и прочувствено съпричастие на фена. Неслучайно операта на Офенбах се счита за пример на музикантска и актьорска заложба, с доста мостри в международната оперна история.

За диригент-постановчик на „ Хофманови разкази “ е поканен именитият Маестро Павел Балев, който дружно с режисьорката Урсула Хорнер от Австрия предлага една многостранна и красива интерпретация на творбата. Сценографията, костюмите и художественото осветяване са дело на екип от Националната опера и балет на Република Северна Македония.

В ролята на поета Хофман ще приветстваме брилятния тенор Иван Момиров, който италианската рецензия величае като „ заслужен правоприемник на Корели и Павароти “. С „ Хофманови разкази “ Варненската опера отбелязва 25-годишната забележителната креативна кариера на родения във Варна артист, заел почтено място измежду плеядата огромни български тенори.

Ролята на Никлаус, неговия другар, приготвя Михаела Берова, а функциите на Олимпия, Жулиета и Антония ще пресъздадат надлежно Пламена Гиргинова, Димитринка Райчева и Илина Михайлова. В „ Хофманови разкази “ ще се изявят и солистите Арсений Арсов, Евгений Станимиров, Пламен Димитров, Венцеслав Анастасов, Деян Вачков, Гео Чобанов, Свилен Николов, гостът Александър Баранов и други Премиерата на " Хофманови разкази " ще бъде същински празник за ценителите на оперното изкуство.

 

„ ХОФМАНОВИ РАЗКАЗИ ”

Опера от Жак Офенбах

По едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, основана върху приказки на Е. Т. А. Хофман

Либрето Жул Барбие

14 юли, 21.00 - Премиера на Опера в Летния спектакъл и ММФ „ Варненско лято “ 2021

Постановъчен екип:

Диригент Павел Балев

Режисьор Урсула Хорнер - Австрия

Сценограф Мария Ветероска, Република Северна Македония

Костюмограф Мария Пупучевска, Република Северна Македония

Дизайнер осветяване - Васил Лисичов, Република Северна Македония

Диригент на хора - Цветан Крумов

Плакат – Славяна Иванова

 

Действащи лица и реализатори (по азбучен ред):

Хофман - Иван Момиров

Никлаус - Михаела Берова

Олимпия - Пламена Гиргинова

Жулиета - Димитринка Райчева

Антония - Илина Михайлова

Андреас - Даниел Христов

Кошенил - Христо Ганевски

Питикиначо - Мария Палматите

Франц - Арсений Арсов

Линдорф - Евгений Станимиров

Копелиус - Пламен Димитров

Дапертуто - Венцеслав Анастасов

Доктор Миракъл - Деян Вачков

Спаланцани - Александър Баранов

Креспел - Гео Чобанов

Гласът на майката на Антония - Силвия Ангелова

Шлемил - Свилен Николов

Лутер - Петър Петров

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Концертмайстори: Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев.

Асистент-режисьори: Люпка Якимовска, Иво Йорданов. Помощник-режисьори: Димитър Левичаров, Вероника Минкова. Корепетитори: Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев



МИХАЕЛА БЕРОВА: НИКЛАУС Е БУДНАТА СЪВЕСТ НА ПОЕТА ХОФМАН, КОЯТО МУ ПОДСКАЗА ИСТИНАТА

Моят воин Никлаус, другар и муза на поета Хофман, е противовес на Хофман, оттова и вторият най-съществен персонаж. Като всички поети, Хофман хвърчи в облаците и вижда нещата през розови очила безусловно и преносно, а Никлаус го смъква на земята. Той е неговата будна съвест, неговата душа, която му подсказва каква е истината, само че Хофман не желае да я одобри и оттова двамата се намират в непрекъснат спор. Никлаус опонира на Хофман, старае се да го извади от всички бели, в които поетът се забърква, само че – както и в живота – не всеки път нещата се случват както искаш. Добре е да се вслушваш в съвестта си, даже това да не ти харесва, само че го има и другото – като създател Хофман е човек на изкуството, което движи света, а изкуството го движи любовта. За да има изкуство, актьорът би трябвало да е влюбен, още по-добре, в случай че е нещастно влюбен.

Ролята на Никлаус доста ми подхожда. За да се приготвя, прочетох разказите на Е. Т. А. Хофман, срещнах се и с биографията му. Изключителна персона, многостранен създател, мистик, той е считал, че външни сили въздействат на нашия живот, по тази причина на всички места се появява неприятният, злият, този, който спъва упования ход на действието. Обикновено човек търси външна причина за неудачите си, а в действителност би трябвало да потърси повода в себе си и да се вслушва в интуицията си. Всичко това е отразено в операта. Така още веднъж стигаме до моя воин.

Щастлива съм, че съм един мецосопран измежду толкоз доста сопрани – Олимпия, Жулиета, Антония. От вокална позиция това е доста забавно, тъй като може да се чуе цялата богата палитра от гласове както женски, по този начин и мъжки. Съпоставката сред добре подбраните тембри, които се редуват, е доста забавна. Публиката ще се наслаждения на толкоз доста тембри на чудесни солисти, каквито - с риск да прозвучи нескромно, мисля, че в различен оперен спектакъл не могат да се чуят.

 

ПЛАМЕНА ГИРГИНОВА: ОЛИМПИЯ МЕ ПЛЕНИ, ОЩЕ КОГАТО Я ЧУХ ЗА ПРЪВ ПЪТ

Сбъдната фантазия за мен е да вземам участие тъкмо в това заглавие и да извърша роля, която съчетава виртуозност и невероятна естетика сред музикален текст и театрално деяние, като в същото време е предизвикателство както във вокален, по този начин и в актьорски проект.

Олимпия е една от партиите, които незабавно ме плениха. Тя ме притегли, още когато я чух за пръв път и преди да стартира да се занимавам с класическо пеене. Затова съм щастлива, че дебютът ми във френска опера ще бъде точно този.

За мен френската музика и в частност това заглавие се отличават с една по-различна, фина емоционалност, потиснатост и пристрастеност, които ми импонират и ме въодушевяват като актьор. “Хофманови разкази ” е едно от най-обаятелните и приказно-фантастични заглавия, които фенът може да си подари като прекарване и съм сигурна, че за всички нас, на сцената и в Летния спектакъл, ще бъде наслаждение да се отдадем на магичната атмосфера в шедьовъра на Офенбах.

Със страхотния състав от същински експерти, под диригентското майсторство на Павел Балев, с творчеството на режисьорката Урсула Хофнер и неповторимия Иван Момиров като театрален сътрудник - за мен съвършеният Хофман!, както и с всички други прелестни сътрудници музиканти - солисти, хор и оркестър, „ Хофманови разкази “, уверена съм, безусловно ще има триумф.

 

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА: ЖУЛИЕТА Е НЕОБХОДИМА НА ПОЕТА ХОФМАН

Жулиета е нужна на поета Хофман, тъй като като куртизанка тя принаделжи към напълно разнообразни от неговите кръгове. Щастлива съм, че за пръв път ми се случва да върша този вид героиня – сексапилна и еротична, несъмнено забавна. Всъщност аз приготвям по едно и също време с Жулиета и ролята на Антония от трите любовни истории на поета Хофман, кaтo Жулиета е вокално по-ниска от тях. Изключителни контрастни като темперамент, трите са обособени планети, само че посредством тях Хофман търси себе си.

Много красива е музиката на Офенбах, тя ни вкарва в една оперна фикция, в която е прелестно да се пренесем, на фона на комплицираното съвремие, в което живеем. Съставът е превъзходен, Павел Балев е извънреден диригент, режисьорката Урсула Хорнер прави един незабравим прочит и в този смисъл „ Хофманови разкази “ ще бъде огромен триумф за нашата опера.

ИЛИНА МИХАЙЛОВА: В АНТОНИЯ ИМА ЧИСТОТА И НЕЖНОСТ, ДЪЛБОЧИНА, БЕЗКРАЙНА ЛЮБОВ И ЛУДОСТ

Образът на Антония ме плени от първата ни среща и първата нотичка, която изпях с нея. Това е дебютът ми в тази роля, доста друга от досегашните ми героини. В нея има непорочност и деликатност, дълбочина, безкрайна обич, полуда, които съвършено са преплетени в музикалната драматургия на Офенбах. Антония е красиво и почтено цвете, което се влюбва в поета Хофман, само че любовта й я води до съдбовен край. Тя е певица, която обожава музиката, само че не трябва да пее, тъй като това ще аргументи гибелта й. Дяволът обаче я подвежда и неизбежното се случва.
За театрален сътрудник в ролята на поета Хофман имам моя прелестен сътрудник Иван Момиров и съм доста щастлива, че с “Хофманови разкази “ съм част от неговия ослепителен 25-годишен креативен път на сцената.

По концепция на режисьорката Урсула Хорнер, трите персонажа, които въплъщават любовта на Хофман, се показват от три певици, а дяволът, който носи злото, се превъплъщава в облиците на четирима артисти. Този метод ускорява съотношението сред положителното и злото, сред любовта и злото.

„ Хофманови разкази “ е мъчно заглавие, което не се играе постоянно по международните подиуми. То прави чест на Варненската опера, още повече, че постановчик е подобен знаменит диригент като Маестро Павел Балев.

 

Мистичността, горчивината и притегателната мощ на вселените Хофман и Офенбах

 



МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата режисура в кариерата си на „ Хофманови разкази “ от Жак Офенбах, премиера на Опера в Летния спектакъл и ММФ „ Варненско лято на 14 юли 2021. За комплицирания пъзел на сюжета и драматургията, фрагментарността и бързата промяна на темпа, персонажи и ситуации; за пристрастеността, гъкавостта и убедителността на Иван Момиров в ролята на основния воин, поета Хофман; за механичната кукла Олимпия, мистичността, горчивината и притегателната мощ на вселените Хофман и Офенбах; за любовта като движеща мощ на създателя и несъмнено за фамозната Баркарола; кой свят в последна сметка е по-истински – действителният или измисленият...

За „ Хофманови разкази “ от Жак Офенбах се твърди, че е доста мъчно заглавие. Каква е спецификата на неговата компликация, Маестро?

„ Хофманови разкази “, като сюжет и драматургия, е доста комплициран пъзел, отличаващ се с особена фрагментарност. За малко време се появяват облици, които бързо изчезват, което не пречи те да бъдат подплатени със мощна артистична и звукова характерност. Постоянно се преплитат герои и сюжетни линии и цялата тази раздробеност изисква изключителна дисциплинираност от оркестъра и диригента. Слава богу, Оркестърът на Държавна опера Варна е доста добре квалифициран, добре селекциониран е и артистичният състав, хорът е превъзходен. Всички вземат участие с готовност в забавната инсценировка на Урсула Хорнер, тъй че ще се оправим. Отказвал съм това мъчно заглавие, когато бях млад диригент, тъй като смятах, че не съм подготвен за него.

Не единствено оперните артисти, само че и диригентите би трябвало да се преценяват и да преценят по кое време и какви творби да сортират в репертоара си.

Определено. Първо „ Хофманови разкази “ изисква безупречна техника на диригентство, детайлно познаване на либретото и гъвкава реакция. Тази фрагментарност, която загатнах, не разрешава на човек да се отпусне и да се остави на потока на музиката, какъвто тук съвсем не съществува. Срещат се нахвърляни красиви изречения, за арии мъчно може да се приказва, в най-хубавия случай за някакъв романс или шансон, само че не и за песен. Самият оркестър няма комплицирани задания, само че за сметка на това му се постанова непрестанно да влиза в нови провокации като промяна на темпа, персонажи, обстановки. Случва се дадена солистична сцена да трае единствено няколко такта и по-късно незабавно се отива на друго място. Техническият метод е доста комплициран, осъзнах го още на 30 години и несъмнено не съм сбъркал, че тогава отхвърлих „ Хофманови разкази “.

Радваме се, че точно във Варна поставяте за пръв път „ Хофманови разкази “, на един стадий от кариерата си, когато сте решили, че към този момент притежавате опита, мъдростта и желанието за среща с тази емблематична опера на Офенбах.

Когато обсъждахме с госпожа Димова на какво премиерно заглавие да се спрем, тя ми предложи „ Хофманови разкази “, като концепция на тенора Иван Момиров да означи тъкмо с тази опера 25-годишната си креативна активност. Казах си, че е време и аз да се заема с „ Хофманови разкази “ и одобрих предлагането. Като чувам Иван Момиров на подготовките, мога да си показва, че „ Хофманови разкази “ в действителност ще бъде огромен триумф за него и за Варненската опера. Той е доста добре квалифициран, доста във вътрешността е проникнал в облика, навлязъл е надълбоко в цялото произведение и неговото създаване. Играе със страхотна пристрастеност, извънредно еластичен е в игра и в пеене, прави всичко с голяма мотивация и отдаденост. Това е хубаво, само че още по-хубаво е, в случай че актьорът може да убеждава със своята интерпретация. Това Иван Момиров го може, той може да убеждава и съгласно мен ще бъде доста мощен Хофман.

В операта поетът Хофман разказва/ преживява/ фантазира си краха на три любовни истории. Механичната кукла Олимпия, в която Хофман се влюбва, тъй като я счита за жива и роботът андроид alias писателят Томас Мелле от нашумялата в целия свят режисура на Мюнхнер Камершпиле „ Зловещата котловина “, показана в МТФ „ Варненско лято “ тези дни, са персонажи от еднакъв порядък. Стъписването пред робота, който уподобява до съвършенство индивида...  Зловещо ли е това или е просто игра на въображението, по какъв начин би трябвало да го възприемаме?

За мен е злокобно. Самият Е. Т. А. Хофман е злокобен като експресия. Чете се мъчно, на немски го чета и по няколко пъти се връщам с цел да прелиствам обособени места Познавачите на Хофман също настояват, че Хофман би трябвало да се прерочита, с цел да можеш да навлезеш в неговия свят и да осъзнаеш всичко. Хофман има развихрена фикция и необичайно въображение, които някак те хващат за гърлото. Те влияят както със своята мистика, по този начин и със заложената в тях особена мъка, усещаш ги в сюжетите и в метода на поднасянето им. С Хофман читателят навлиза в сфери, които са забавни, само че в тях – по какъв начин да кажа, не се чувстваш удобно. Хофман е бил доста съвременен в Париж тъкмо с тази си мистика. Неслучайно създателите, които са създали на първо време театралната режисура „ Хофманови разкази “, по-късно написват и либретото за едноименната опера на Жак Офенбах.

Но композиторът не доживява премиерата...     

Да, за жалост. Работи до последно върху своята опера, тъй като в действителност това е било задачата на живота му - да бъде запомнен с тази творба като доста огромен оперен композитор. Именно оперен, а не оперетен. Макар и считан за занаятчия на оперетата, самият Офенбах не е желал да бъде причисляван към виенската оперета, откъдето произлиза този род. Дори неговите фенове определяли творбите му не като оперети, а като офенбахиади. В това отношение се правело напълно строго разграничаване сред Париж и Виена. Френската музика е имала самочувствието, че играе централна роля в развиването на музиката изобщо и Париж не е желал да се подчини на усета на Виена. Френските композитори са държали да построяват личен музикален спектакъл. Неслучайно Офенбах е написал своите „ Хофманови разкази “ в пет дейности, сходно на всички огромни опери от ранга на така наречен „ grande opera “. Освен това в своите произведения Офенбах е остро обществен и сериозен към политическите и публични недъзи на своето време, което се вписва във френската традиция и го разграничава от множеството виенски оперети.

И през днешния ден ли е друга рецепцията за Офенбах отвън Франция?

Не мога да кажа тъкмо каква е разликата, само че Офенбах е доста известен създател, а „ Хофманови разкази “ е една от най-изпълняваните опери в модерна Германия. Гаранция за триумф, тя, естествено, се слага на немски и този вид е също толкоз мощен, колкото френският. Аз персонално избирам френския оригинал, тъй като считам, че всичко в постановката би трябвало да се подчини на авторовата мисъл и на фразировката, които са френски. В немския вид се постановат редица промени, съобразени със спецификата на езика. Най-добрата илюстрация за това е, че на немски приказваме за Хòфман, а на френски за Офмàн. Измества се ударението, което във френски постоянно пада върху последната сричка, променят се фразировката, кулминационната точка на фразите и така нататък

Имате ли обичана част в „ Хофманови разкази “?

Вероятно Баркаролата.

Тази фамозна Баркарола, за какво е толкоз харесвана?

Защото е извънредно красива, при нея текст и музика са съчетани в такова съвършенство, че няма по какъв начин да не се насладиш на този шансон. Всъщност Баркаролата не е от „ Хофманови разкази “, а от претърпялата крах опера на Офенбах „ Рейнски русалки “. Композиторът съживява това музикално украшение, като го внедрява в „ Хофманови разкази “, откъдето то придобива голяма известност и постоянно се извършва като независимо произведение. 

Знае се, че Офенбах замисля „ Хофманови разкази “ с претенцията за изключителна творба, надали не най-хубавата в света на операта. В същото време на обособени места се усеща въздействие на Вагнер, тъй че Офенбах не е избягал напълно от немския си генезис.

Макар че се приема за френски композитор.

Да, тъй като е приключил Парижката консерватория и е живял във Франция. Но е роден в Кьолн, в фамилията на немски евреи с родословие от град Офенбах, по тази причина е записан като Якоб Офенбах. Якоб на френски се произнася Жакоб, оттова идва и Жак, името, с което композиторът влиза в историята на операта.    

Какво ще ни опишат „ Хофманови разкази “ през днешния ден?

Ще ни опишат, че хората на изкуството могат да бъдат постоянно притегателна мощ, която с емоционалността, интелекта и познанието си притегля хората като магнит и ги води в един различен свят, към едно друго светоусещане. Такъв е Е. Т. А. Хофман, подобен е и Жак Офенбах. Артисти с необикновени възгледи и ексцентрично мислене, те търсят в творчеството си непознати хоризонти, които пленяват въображението на публиката както тогава, по този начин и през днешния ден.

Притегателната мощ на операта потегля от вселената Хофман и продължава във вселената Офенбах, с цел да стигне до нас с възхитата на един създател към различен създател. А ние имаме преимуществото да се насладим на непреходните мостри на изкуството, завещани от двама велики създатели.

Любовта също е водещо начало в „ Хофманови разкази “. Без тези любовни прекарвания поетът Хофман не би могъл да твори. Той черпи вдъхновението, креативната инвенция и силата си от любовта и в случай че спре да обича, ще се самоунищожи като създател. Любовта го държи безсънен като създател, тя му разрешава да основава, да измисля, да импровизира, да построява живота си и това да рефлектира върху живота на другите.

Дали създателят, а за какво не и индивидът изобщо, живее повече в действителния свят или в света, който си измисля? Кой свят е по-истинският?

Живееш в света, който самичък можеш да си създадеш. Вярвам, че човек е кадърен да стои на кормилото на живота си и да направлява ориста си, да построява самичък себе си. Съдбата от време на време също може да се подчини на индивида. Аз най-малко желая да имам вяра в това.



ИВАН МОМИРОВ 25 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА

Тенорът ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Варна като кей в траекторията на живота му, за Френската гимназия и френската опера „ Хофманови разкази “, за дълбочинността и многоликостта на творбата, заложените в облика на поета Хофман послания и щастието да създаде партията с диригент като Павел Балев, за оперните върхове, театрите по света и Варненската опера   

„ Достоен правоприемник на Корели и Павароти “, както те назовава италианската рецензия, ти би могъл на всички места да отбележиш 25-годишния си креативен път, само че избра Варна, за какво?

Защото Варна за мен е кей в траекторията ми. Редно е да споделя с респект и признателност моите 25 години на сцена с хората, посредством които съм направил първия си допир с значимите неща в моя живот. И в този момент, когато дръзвам да се надявам, съм освен пораснал, само че в някаква степен израснал, бих желал да направя този жест към себе си и към варненската аудитория, която постоянно ме е подкрепяла и зареждала. Това са моето семейство, дългогодишните ми другари, учители, съучениците ми от училище „ Климент Охридски “ и Френската гимназия. На сърце ми е да изживея този момент с тях, тъй като те са значима част от пътя ми дотук.

 

Варненската аудитория ти дава отговор с реципрочност, не пропуща твои спектакли и постоянно те извиква на бис. Убедена съм, че и в този момент ще бъде по този начин. Но кажи, за какво избра сложната роля на поета Хофман за своя празник?

Именно поради Варна и всичко, което родният град значи за мен, взех решение, след моите 25 години на сцена, да опитвам опита си в нещо, по-рядко правено, дълбочинно и заради това още по-вълнуващо. „ Хофманови разкази “ е френска опера, а френският език, към този момент 30 години,  ми е изключително непосредствен и като образност, и като вътрешно чувство. Радвам се, че числя се към неповторимата многопоколенческа общественост, възпитавана и градена от Френската гимназия във Варна по отношение на такава блестяща просвета като френската. Колкото до самия Е. Т. А. Хофман, той е доста забавна фигура, велики композитори са творили върху претекстове от неговите разкази, а либретистите на Офенбах вкарват самия Хофман като воин в операта и това е в действителност гениална концепция. „ Хофманови разкази “, в случай че направя прилика, ми припомнят за кино лентата на Уди Алън „ Полунощ в Париж “, в който протагонистът е върнат години обратно във времето. Става дума за американска сантиментална фантастична комедия с атмосферата на Париж по времето на „ Бел епок “, когато огромни създатели като Пикасо и Модилиани основават нов тип изкуство. Спомене ли се Баркарола, незабавно се сещаш за „ Хофманови разкази “ на Офенбах, а фамозният канкан от неговата опера „ Орфей в пъкъла “ става емблема за живота на артистите в Париж. Кафенето, кабарето, шампанското, „ Мулен Руж “, там, където артистите споделят живота си сред кръчмата и ателието. В същото време Офенбах е една извънредно смела персона, тъй като, представете си, неговият Орфей отхвърля да търси и да избавя Евридика. В изкуството това е един напълно различен взор върху света. Имах щастието да вземам участие в продукция на сцената на оперния спектакъл в Каляри в ролята на Орфей, паралелно с оперната легенда Катя Ричарели, записът съществува на DVD до през днешния ден.

Макар и Офенбах да не дочаква премиерата на своите „ Хофманови разкази “, операта се трансформира в едно от неговите послания за създателя, който с цел да се осъществя в изкуството, би трябвало да жертва елементарното си благополучие в живота. Лиричен, баснословен, въодушевен и доста отегчителен е Офенбах. Ясна е концепцията му, че животът на създателя е едно непрекъснато страдалчество.

Аз се разминавам толкоз години с ролята на поета Хофман, която трябваше да изпея в оперния спектакъл в Триест преди две десетилетия, когато бях на 26 години. Тогава минах сполучливо през доста прослушвания – Енцо от „ Джоконда “, Дон Хозе от „ Кармен “, а когато най-после продуцентите взеха решение да слагат „ Хофманови разкази “ с огромния диригент Даниел Орен, ме поканиха да науча ариите от операта за една седмица. Маестрото ми сподели, че съм съм доста надарен, само че и доста млад и защото операта е тежка, ми предложи да вземам участие във втория състав. Но моят сътрудник не се съгласи, защото всички оперни театри, в които пеех, ме разпределяха единствено в първия състав. Отказах ролята и популярност Богу, че го направих. Както споделя и Маестро Павел Балев, „ Хофманови разкази “ изисква житейска умелост. Съдбата има някакъв пръст тъкмо в този момент да изпея тази роля, която допуска певческа и креативна зрялост.

Предполага струпване.

Да, доста струпване. Изпълнявал съм доста пъти арията на Хофман на концерти, само че в този момент за пръв път ще изпея целия Хофман, а това е обвързвано, с изключение на всичко останало, и с физическа устойчивост. Докато всички персонажи се сменят, Хофман остава от самото начало на сцената. „ Хофманови разкази “ ме вълнува и като музика, и като послания, в нея намирам една дълбочина и многостранност, които бих желал освен да усещам, само че и да пресъздам.

Поетът Хофман е еманация за индивида на изкуството, който живее и умира на сцената с всеки собствен воин и в този смисъл този персонаж е повече от подобаващ за означаване на един значим стадий от твоето творчество.

Щастливо стичане на събитията е да изработя ролята на Хофман с огромния български диригент Павел Балев, на който надълбоко се удивлявам и към който изпитавам  респект и благодарност. Изключителен музикант и човек, той толкоз естествено и красиво води целия екип – оркестър, солисти, хор и единствено с един жест прави цели изречения. В работата си до момента в никакъв случай не съм изпитвал сходно чувство - по едно и също време на отговорност и наслаждение.

Кои функции и театри бележат върховете на твоя 25-годишен креативен път?

Това е „ Бал с маски “ от Верди в Ковънт Гардън, Лондон, имам и запис, също „ Бал с маски “ на фестивала „ Бели нощи “ в Санкт Петербург с диригент Валерий Гергиев, същото заглавие в Парма, поради Андрей Кончаловски, а след представлението в оперния спектакъл в Монпелие един критик писа за мен: „ Гледах всички спектакли на Иван Момиров. Той е освен огромен артист, само че и артист, когато неговият Рикардо умираше, аз плачех “. Искам да загатна „ Приятелят Фриц “ на Маскани в Берлин,  ,Джоконда “ в Сент Етиен, където целият спектакъл аплодираше на крайници Енцо,  суперпродукцията на „ Набуко “ в Гръцката национална опера с Лео Нучи, както и „ Двамата Фоскари “ на Верди с Ренато Брузон в Рим. Също във Варна съм имал нееднократно върхови спектакли с прелестните сътрудници от Варненската опера, с които в този момент съм благополучен да бъда и в премиерата на ММФ „ Варненско лято “ 2021 „ Хофманови разкази “ от Офенбах. 

Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!

За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.

Прочети тук -